Никола Вапцаров

Вапцаров, Никола Йонков (Банско, 7.12.1909 – София, 23.07.1942). Роден е в семейството на Йонко Вапцаров, един от известните пирински комити, водач на чета, деец на ВМРО, силна и деспотична фигура. Майката Елена Вапцарова е чувствителна, образована и интелигентна жена, протестантка по вяра, завършила Американския колеж в Самоков. Чест гост на семейството е Пейо Яворов, който ще се превърне в един от най-важните поети за Вапцаров.

В ученическите си години Никола чете много, проявява жив интерес към литературата и техниката. Завършва прогимназия в Банско (1924) и гимназия в Разлог (1924–1926). През 1926, на 17 години, публикува във в. „Борба“ първото си стихотворение – „Към светли идеали“. Същата година по настояване на баща си кандидатства в Морското машинно училище във Варна. Истинското му желание е било да се занимава с литература, но не успява да се противопостави на бащата. През 1932 завършва ММУ, пътува като стажант-механик на кораб из Средиземно море, обикаля Александрия, Цариград, Хайфа, Кипър, под „едрите звезди над Фамагуста“ (стихотв. „Писмо“). Същата година при дипломирането Вапцаров произнася тържественото слово от името на випуска, което се запомня със съвсем нетържествената си остра критика към порядките в училището и към това, което чака випускниците отвън – „безрадостния пряпорец на безработните“ и „компромиси за хляб“. Връща се в родния си край и същата 1932 започва работа като машинен техник във Фабриката за хартия в с. Кочериново. Влиза в профсъюза там, изнася сказки, основава самодеен театър, и сам режисира и играе в над 20 постановки по класически автори. През 1934 се жени за Бойка Вапцарова.