Антон Антонов

Аврамов, Димитър Григоров (Бургас, 6.09.1929 – София, 1.05.2008) Получава средно образование в Бургас (1943–1949) и висше в Софийския университет. Следва право и завършва философия (1951–1955). Работи в БАН, първоначално в Института по философия, по-късно в Института по изкуствознание (1961–1988) и в Института за литература (1989–1991). Доктор на философските науки с дисертация на тема „Естетиката на Шарл Бодлер“ (1985). Чете лекции в Софийския университет по история на новата българска култура от 1983, и в Пловдивския университет след 1991. Ред. в сп. „Философска мисъл“ (1955–1960) и зам. главен редактор в сп. „Проблеми на изкуството“ (1968–1980).

Първата му публикация е в сп. „Философска мисъл“ (1954) – статията „Необходимост и случайност“. След занимания с чисто философска проблематика (Декарт, Лайбниц, субстанция и материя) от 60-те години на ХХ в. Аврамов се насочва към проблеми на естетиката и по-специално – към теорията и историята на модернизма. Прицел на тогавашната догматична и идеологически обременена критика, европейският модернизъм получава при Аврамов широко документирана и концептуално изградена защита. Монографията му „Естетика на модерното изкуство“ (1969) представя същностните тенденции в разбирането за изкуство през XIX и XX в. чрез навлизане в полемиките и сблъсъка на различни позиции. Художествените явления са дадени в техния социокултурен контекст и са въплътени в запомнящи се характеристики на творците чрез техните възгледи и спорове, чрез личните свидетелства, съхранени в кореспонденция и дневници. Този „индуктивен“ подход е съпроводен от категориален и понятиен апарат, опиращ се както на широката ерудиция на автора, така и на отстояването на свой възглед за критика. Въвеждането на концептуално мислене, което съчетава философско и методологическо осмисляне с термините от специфичните аспекти на изкуството, остава емблематичен за Аврамов и рязко го отличава както от сухия академизъм, така и от словесната игра на критическия импресионизъм, характерни за периода.